Концепцията за селски туризъм

Селския туризъм е едновременно и старо и ново явление. Интереса по отношение на почивка на село започва да нараства още през 19в. в отговор на нарастващия стрес и увеличаващите се урбанизация и индустриализация. По провинциалният пейзаж са се прекланяли много поети и хора на изкуството. Новите железопътни компании превозвали все повече и повече туристи към провинцията. Въпреки това селският туризъм в нашето съвремие е различен. Броят на туристите се е увеличил значително и туризмът се е развил във всички географски райони, не само в места с изключителна природна красота.

Въпреки, че изглежда лесно да се даде определение за селския туризъм като "туризъм който се провежда извън града, в провинцията", тази дефиниция не може да включи цялата сложност на мероприятията, действията и формите развити от различните държави. Според едно по-широко определение "селския туризъм включва спектър от дейности, услуги и места за отдих, които са предоставени от фермери и селяни за да се привлекат туристи в даден район и така да натрупат допълнителен доход" (Ганон, 1988). Ако това по-широко възприятие се приеме, селският туризъм ще покрие не само фермерския и аграрния туризъм (това е общоприетото разбиране на термина), но и почивки сред природата и обиколки на неурбанизирани райони, като освен настаняване, услугите може да включват различни празненства, мероприятия почивка на открито, производство и продажба на занаятчийски изделия и отглеждане селскостопански култури.

Терминът селски туризъм има различни значения в различните страни. Във Финландия например, той се свързва с даването под наем на селски къщи или снабдяването с провизии в отдалечени от града райони. В Унгария съществува отделен термин за селски туризъм, който подчертава, че в този вид туризъм се включват само дейности и услуги, предлагани в селата (както ще видим по-късно, селският туризъм вклюва евтини места за отсядане, но не и участие в селскостопански дейности и други мероприятия от местен характер). В Словения най-важния вид селски туризъм е този в семейни ферми, където гостите отсядат или в къщата на фермерите, или в отделно предназначена за тях къща, но посещаването на ферми с цел да се обядва или да се направи разходка из фермата е също много популярно (Вербол, 1995). В Холандия  продуктите на селския туризъм биват най-вече лагеруване във ферми, като повечето услуги се свеждат до мероприятия, осъществявани по маршрутни пътеки като колоездене, ходене и конна езда. В Гърция основната част от селския туризъм се състои от осигуряване на нощувка и закуска в традиционно обзаведени стаи или студия, като храната основно се състои от домашно приготвени ястия. Допълнителните услуги, които понастоящем са ограничени, включват ресторанти, таверни и кафенета или организирането на културни и възстановителни дейности.

Селският туризъм е един от основните туристически подвидове, който търпи приоритетно развитие в много европейски държави, включително Унгария. Пазарът за почивки на село се разраства точно в момент, когато бъдещето на много селски райони е несигурно поради промени в селскостопанската политика (това е последствие от приетата обща селскостопанска политика на Европейския Съюз) или увеличаващата се привлекателност на градския живот. Селският туризъм изглежда е сред най-подходящите инструменти за съживяване на замиращите селски райони и за осигуряване на тяхното бъдеще. Това става чрез запазване или дори увеличаване на заетостта, разнообразяване на предлаганите професии, запазване на услугите, подпомагане на фермите, увеличаване на броя на културните мероприятия, опазване на природата или съживяване на селските занаяти и изкуства за привличане на туристите. Селският туризъм често предоставя стимули (и част от необходимото финансиране) за инфраструктурно развитие, което от своя страна допринася за растежа на други икономически подотрасли в селските райони. Определена полза от развитието на селския туризъм може да бъде увеличаващия се брой възможности за вътрешна  комуникация на местните хора, които често водят относително изолиран живот.